Полет + Хотел
Моля, попълнете полетата на латиница!
Тръгване от:
Дата на тръгване:
Пристигане в:
Дата на връщане:
Възрастни
Number of rooms
Разширено търсене
Powered by TravelStoreMaker
 

ТРАКИТЕ


Древна цивилизация от земите на днешна България. Една от първите в света.


Цивилизацията живяла преди 5 хиляди години в района на град Варна, така наречената в световната археология „Култура Варна“.


Намерените накити от Варненския халколитен некропол се сочат за най-старото обработено злато в света.

 

Траки Траки Траки

 

Цивилизация по - древна дори от цивилизациите в Шумер и Египет- доказателство са намерените златните предмети от с. Хотница В. Търновско от V хилядолетие пр.Хр.


Съкровищата от с.Дъбене, Карловско III хилядолетие пр.Хр са доказателство за това, че  в България се е добивало златото разпространявано из цяла Европа.


Земите населявани от траките -на север до Карпатите, на изток до Черно море, на юг до Егейско море, на запад до р.Вардар.


Tраките се споменават като съюзници на троянците в Омировия епос, а името им се разчита и в критско-микенски писмени паметници.


По произход се отнасят към народите от индоевропейската етническа група. Съществуват няколко хипотези за произхода на траките:

  • първата, че са дошли от североизток около 1500 г. пр.Хр. смесвайки се с местното население и по-късно са се обособили в отделни групи.
  • друга част от българските археолози предполага, че траките са дошли от североизток около 3500 г. пр.Хр.- т.е. в края на каменно-медната епоха.
  • друга хипотеза е, че траките са местно население и като резултат от вътрешни миграции и консолидиране на това местно население се е формирала тракийската етно-културна общност.

 

През I хилядолетие пр.Хр. траките са един от най-многобройните народи в Европа. На Балканския полуостров траките се делели на множество племена, по-главните от които били:

  • Мизи – населявали земите от р.Тимок до р.Янтра по протежението на Дунав (Дунавска равнина – България)
  • Даки – населявали днешна южна Румъния
  • Одриси – населявали земите по долното течение на р.Марица, р.Тунджа и р.Арда (дн.България, Турция, Гърция)
  • Асти – областта на Странджа планина (България)
  • Беси – Родопа планина (България)
  • Меди – по средното течение на р.Струма
  • Серди – в дн.Софийска област, България
  • Дантелети – дн. Кюстендилско
  • Одоманти и Едони – земите по долното течение на река Струма и др.

 

Тракийски език

 

Траки


Езикът на тракийските племена на Балканския полуостров говорен до VI в.


Тракийският език е индоевропейски език, близък до езика на предгръцкото население в Тракия. Известни са многобройни лични и географски имена както и няколко кратки надписа най-известният от които е надписът върху златния пръстен от село Езерово, Пловдивски окръг, България. Надписът вурху пръстена от Езерово е на тракийски език, с гръцки букви.

 

Траките се занимавали главно със земеделие и градинарство, скотовъдство (главно коневъдство), грънчарство, тъкачество, добиване на метали, златарство и др. Отделните племена са били с различна степен на обществено-икономическо, политическо и културно развитие. Поради това процесът на разлагане на родовообщинните отношения не завършил едновременно във всички тракийски племена. Предпоставки за разделянето на обществото на класи и за възникването на държавно обединение се появили най-рано при траките, които били в близост с гръцките колонии по егейското и черноморското крайбрежие.

 

След основаването и развитието на гръцките колонии по тракийското крайбрежие от VII в. пр.Хр., споменаванията на траките и събития от живота им от елински автори стават все по-чести и подробни. Например Херодот съобщава за Терес – първия мощен владетел на Одриското царство. Наследниците му – Ситалк, Спарадок, Севт I и КотисI успели да обединят под властта си голяма част от племената живеещи от двете страни на Стара планина.

 

Първата тракийска държава била Одриското царство , възникнало в края на VI в. пр.Хр.

 

След смъртта на Котис I царството било поделено между трима тракийски владетели. Това улеснило експанзиите на Филип II Македонски и Александър Македонски.
 

През IV в. пр.Хр. земите на Траките били завладени от Филип II Македонски.


В началото на III в. пр.Хр. на Балканския полуостров нахлули келтски племена, които създали държавата на скордиските между течението на р.Сава и р.Дунав. Келтските енклави останали и в Югоизточна Тракия и основали някъде около Византион своя държава. Тя загинала около 218 г. пр.Хр.
 

Траките нееднократно въставали срещу установеното господство срещу келтите. 


В началото на I в. Траките били покорени от римляните, срещу които вдигнали въстания през 21 и 26 г.

 

От 395 година провинция Тракия била част от Източната Римска империя, която продължила да съществува и след падането на Западната Римска империя през 476 година като самостоятелна държава. (Наричана в историята Византия).


През IV – VI в. Тракия била обект на нашествия, които коренно променили етническия и облик. През V век започнали нашествията на прабългарите, а през VI век – масовите заселвания на славяните. Траките постепенно се претопили в славяните, които се настанили на Балканския полуостров през VI в., и по този начин при основаването от Хан Аспарух на Българската държава през 681 година, влезли в основата на българската народност.
 

През VII век на част от територията на Тракия възникнала Българската държава.

 

Археологически находки, свързани с Траките:

 

Ярки, изключително ценни образци на културата на траките са съкровищата, чийто своеобразен стил на изработка е тясно свързан с бита и душевността на траките.


В българските земи са намерени много свързани с религията и вярванията на траките тракийски оброчни плочки и релефи с изображение на Тракийския конник.


Траките се славели и със своите певци и музиканти. Орфей е тракиец.


Тракийската култура несъмнено се е обогатявала и чрез оживения обмен със съседните народи и култури.

 

Съкровището на варненския халколитен некропол

 

Халколитен некропол гр.Варна-следи от първата цивилизация в Европа

 

Траки Траки Траки

 

Най-голямото количество обработено злато в света от V хилядолетие пр.Хр.


През 1974 година при изкопни работи за прокопаване на канал в района на езерото на град Варна, на 4-ри километра западно от центъра на града, на повърхността на земята излезли някакви златни и сребърни предмети с твърде странна форма и украса. Специалистите били категорични, че находките представляват гробен инвентар, дарове към погребаните в халколитно гробище, датиращо от V хил., около 4200-4000 година пр.Хр. По света находките станали известни с името Съкровището на варненския халколитен некропол, а цивилизацията на която принадлежи „Култура Варна“


От разкопаните до сега около 7500 кв.м. са разкрити 294 гроба и над 3000 златни предмета изработени с много вкус и изящество с тегло около 6,5 кг.
Находката се очертава като най-богатият некропол в Европа от късния халколит.


Само в един от разкопаните гробове (№ 43 по реда на откриването) били намерени 990 златни предмета с тегло над 1,5 килограма. Погребението в гроб № 43 било извършено четири хиляди години пр.Хр. Откритите останки са на мъж на около 45 години, с висок за епохата си ръст от 170 см. и атлетично телосложение. На всяка от ръцете си носел по една масивна златна гривна, а така също и нанизи от раковини и златни мъниста. Пищно украшение наподобяващо широка яка, украсявало шията и гръдта му. То било съставено от златни пластинки и скъпоценни камъни. С тях били нашити също дрехата и шапката му. В гроба били открити също и много сечива от мед, кремък и съдове от глина. Всичко говори за погребение на знатен вожд или жрец и за наличие на добре структурирано и йерархично общество…

 

Съкровището е изложено в залите на Археологическия Музей на град Варна.

 

Златните съкровища от с. Дъбене и с.Хотница – следи от древни цивилизации от III и V хилядолетия пр.Хр.

 

Траки Траки Траки Траки

 

През 2000 г. са открити три златни пластини в с. Хотница В. Търновско. Следващата година една златна спирала, а през 2006 г. още една. Последната открита спирала обаче е уникална и доста интересна. Тя е намерена на 1-1,5 м. или няколко културни пласта по-дълбоко от Хотнишкото златно съкровище, което заедно с това от Варненския халколитен некропол се сочат за най-старото злато в света. А дълбочината на която е открита подсказва, че тази спирала е по-стара и от него и с основание може да се приеме за най-старото злато на земята. Това личи и по техниката на изработването на спиралата. При предметите открити през предните разкопки и в Хотница и във Варненския халколитен некропол техниката на изработка е чрез изтегляне, а при последната чрез изчукване на метала – 23,5 карата чисто природно злато.
         
От особена важност за откритията в с.Хотница е фактът, че златото е открито в истинската му среда, не в гробове и некрополи. Става ясно, че хората са живели и накитите са били по тях, ползвали са ги в ежедневието си, за украшения, а не само за ритуални цели.
 


Специалистите твърдят, че цивилизацията от V хилядолетие пр.Хр. връстник на „Култура Варна“, изработила златните накити открити в с.Хотница, България е по-стара от египетската и шумерската.

 

Съкровището от село Дъбене – древна цивилизация от 3 то хилядолетие пр. Хр.

 

Траки

 

с.Дъбене, Карловско, България


През пролетта на 2004 край град Сопот археологическа експедиция провежда проучване на римска пътна станция намираща се на стар римски път минавал наблизо.


През периода 2004-2007 година на мястото са открити над 20000 златни находки от 18 до 23 карата – мъниста, златни халкички от огърлици, обеци, спирали, фиби за коса, малки златни амулетчета с форма на тесла и други украшения с много финна изработка, най-малките достигат диаметър от едва 1,5 мм. Нещо немислимо според представите ни за технологиите съществували през бронзовата епоха.

 

Предметите са датирани към края на III хилядолетие пр.Хр. Оказва се че в Карловското поле по това време е съществувала много високо развита цивилизация, която според някои учени е снабдявала по това време цяла средна и южна Европа с ценния метал. Районът и днес е златоносен и става въпрос за местна изработка, от местни майстори златари живяли по тези места. Особен интерес предизвиква самото място където са направени откритията. Познатото на археолозите праисторическо селище от IV-III хилядолетие пр.Хр. се намира на километри от тук. На мястото на откритията няма следи от селище или отделни сгради, няма следи от пожари, нито следи че мястото е древен некропол. Откритията са направени в малки могилки - стотици на брой, в самото поле. В някои от тях са намерени керамични, бронзови и сребърни съдове, открита е една златна плочка. Предметите са поставяни в земята вероятно като част от жертвоприношение към неизвестно божество, най-вероятно към Великата богиня майка на траките. Съдовете са били заравяни и над тях ритуално са били разкъсвани и разпръсквани златните нанизи и после заривани с пръст като дар към богинята. При разкопките през 2006 година е открит уникален златен кинжал или кама, сплав от злато платина и други метали с много висока чистота на златото.

 

Траки

 

Златният кинжал е с дължина 16 см. в предната си част е отрязан и заточен, а в задната личат двете дупки чрез които е била закрепена към него дръжката му, предполагаемо от кост или дърво. Сплавта от която е изработен е достатъчно твърда за да остане добре наточен през хилядолетията и с достатъчно силно съдържание на злато за да се запази в перфектно състояние, без патина. Той е единствен по рода си в целия свят. Приема се че е служил за олицетворение на царската и жреческа власт на притежателя.


Вълчитрънско съкровище

 

Траки Траки Траки

 

Вълчитрънското златно съкровище е намерено през 1925 година в с.Вълчитрън, Плевенско. При копане на лозе случайно било открито най-голямото златно съкровище познато на българската археология - 12,5 кг. чисто злато с естествени сплави от сребро мед и желязо. Състои се от 13 предмета:
Интерес предизвиква както самата форма на предметите, така и тяхното предназначение. Предполага се, че съдовете са се използвали за религиозни ритуали изпълнявани от тракийските царе жреци. По-специално ритуали и богослужения свързани с бог Дионис, почитан както от древните гърци, така и от траките. Триделният съд позволява наливането в трите си части на три различни течности примерно вино, мед и мляко и тяхното смесване посредством тръбичките или пък наливане в двете странични на две различни течности и получаването на „резултата“ по който жреците са гадаели и предсказвали за интересуващите ги събития в средната част. Изключително любопитен факт отнасящ се за малките чаши е, че древните майтори златари са ги изработили по такъв начин, че да стоят в изправено положение единствено когато са пълни с течност.

 

Съкровището от с.Борово, Русенско

 

Траки Траки

 

Сребърно тракийско съкровище от с.Борово, Русенско. Намерено е през 1974 година от Трайчо Великов Стоев при обработване на почвата на 2 километра от селото в местността „Сиври Тепе“.


Предметите в съкровището са 5 сребърни съда на места позлатени и с много интересна форма и украса.

  • Три ритона в основата си оформени като предната част от телата на кон, бик и сфинкс. Представени с изключителна прецизност в детайлите.
  • Амфоровидна Каничка-с лека позлата по дрехите и в косите на героите гравирани върху нея. Сцените украсяващи каничката са красиво и майсторски изработени. Представят божества на угощение и танцуващи фигури. Едната фигура изобразява бог Дионис, а друга Херакъл. Изображението на Херакъл държи в ръката си ритон подобен на намерените в съкровището.
  • Сребърна купа с големи размери, позлатена по горния ръб на купата и по основата на масивните дръжки. Основата на дръжките е изработена във формата на глави на митични същества от свитата на Дионис- сатири. В основата си купата е поставена върху обособено конусовидно столче, а позлатен детайл от дъното на купата изобразява сцена в която грифон напада кошута.

Боровското сребърно съкровище е датирано към втората четвърт-средата на IV в. пр.Хр.  от времето на Одриския цар Котис I (383/5-359г. пр.Хр.) както се вижда и от надписите с неговото име върху два от намерените съдове.

 

Луковитско съкровище

 

Траки Траки

 

Тракийско сребърно съкровище датирано към втората част на 4-ти век пр. Хр.       

 

Открито е случайно през 1953 година край Луковит. Състои се от две групи предмети:

пластинки, апликации за конско снаряжение и съдове (9 съда от които 5 фиали, 3 кани и една купа)

 

Траки Траки

 

Предметите са изработени от сребро като на места някои от тях са позлатени с цел подсилване на художествените образи и за подчертаване на украсата. Фиалите и купата са богато украсени с орнаменти изобразяващи растителни форми, човешки глави и други художествени елементи. По пластинките апликации често се срещат изображения на животни: лъв, грифон, куче, елен и др. Срещат се и изображения на конници, които са много характерни за тракийското изкуство. На две пластинки от луковитското съкровище е изобразен лъв нападащ елен паднал на колене под тежестта на хищника. В трета пластинка двама конници преследват лъвове, които вече застигнати падат под копитата на конете. Тези сцени в тракийското изкуство имат и определен социален смисъл. Те са свързвани с възвеличаване на царската власт. Владетелите и техните дружини разпространявали с всички възможни средства легендите за необикновения си божествен произход и дори с украсата на конската сбруя карали обикновените поданици да вярват в това и да им се подчиняват.

 

Съкровището от Летница

 

Траки Траки

 

Oсвен сребърните предмети, между които има много дребни каквито се срещат в конските амуниции от IV-ти в. пр.Хр. , находката съдържа и една добре запазена юзда съставена от две железни скоби, на които юздата се е поставяла на оглавника и един зъбалец-верига.

Интерес предизвиква илюстративния цикъл за подвизите на героя изграден от група пластинки. В някои пластинки той е представен като конник борещ се и побеждаващ мечки и вълци. В други хвърля копие следван от слугата си.
Пластинките от Летнишкото съкровище хвърлят известна светлина върху митологията на древните траки и техните вярвания, което ни позволява да надникнем в културата и светоусещането на тези далечни предшественици.
Съкровището от Летница е изложено в галериите на Националния Археологически музей в София.

 

Могиланска могила – погребение на тракийска принцеса.

 

Траки

 

Могиланската могила е полуразрушен насип във Враца.


Намерен е скелет на младо момиче с ръст около 145-150 см. Главата на момичето била украсена от златен венец, наподобяващ лаврови клонки. Той тежал 205 г. чисто злато. Златният венец се допълвал и от масивни златни обеци, изящно украсени в долната част с фигурки на сфинксове и растителни орнаменти. Открити са и още 47 златни апликации върху и около главата, предполага се, че апликациите са били закрепени към було, с което е била покрита главата на момичето, но булото не се е запазило. В лявата и ръка е поставено огледало. До нея били открити останките на мъж, воин, заедно с въоръжението му. Открити са сребърна кнемида (наколенник носен от ездача в битка за предпазване на долната част на крака) с много богата украса на места и позлатена, 88 върха за копие, меч и бронзов шлем. Гробният инвентар се допълва от четири сребърни фиали, сребърна каничка, ритонизирана амфора, 50 глинени фигурки и други находки.

 

Рогозенско съкровище

 

Траки Траки

 

Съкровището от Рогозен е най-голямото намерено до сега тракийско съкровище.

 

Село Рогозен се намира на 43 километра северно от Враца. В средата на Дунавската равнина между реките Огоста и Искър.


Находката е случайна. През 1985 година при направа на водопровод в своята градина трактористът Иван Димитров открива в една яма купчина красиви сребърни съдове, заровени само на около 50 см дълбочина. В тази купчина се оказало, че се намират 42 канички, 22 фиали и една чаша, които били предадени на сътрудниците на музея в град Враца. Проучването на мястото убедило археолозите, че съкровището е било заровено при екстрени обстоятелства и че вероятно е било разделено на няколко групи. След проведеното издирване е открита втора яма в която са открити още 100 сребърни съда, закопани само на 40 см дълбочина. Тук се оказали 86 фиали, 12 канички и две чаши. Така общия брой на предметите в Рогозенското съкровище достигнал 165 сребърни съда от които 54 канички, 3 чаши и 108 фиали. Може да се предполага, че тези предмети са били притежание на местен владетелски род и са събирани в продължение на много години – от V в. пр.Хр. до 40-те години на IV в. пр.Хр. По някои от съдовете са гравирани и различни дарствени надписи от които се научават имената на различни тракийски владетели и на майсторите златари изработили съдовете. Украсата на намерените предмети изобразява много сцени от религията на древните траки както и от гръцката митология, доказателство за силната връзка и културен обмен между древните гърци и тракийските племена.

 

Панагюрско съкровище

 

Траки

 

Панагюрското златно съкровище е тракийско съкровище, датирано към края на IV-ти, началото III в. пр.Хр.   Намерено е през 1949 година на два километра южно от Панагюрище.


Съкровището представлява изключително красив златен сервиз с много богата украса и орнаментика.По горната част на ритоните са художествено изобразени митологични сцени и герои от старогръцката митология. На един от ритоните е изобразен тържествения пир в чест на сватбата на Дионис с критската принцеса Ариадна. Три от съдовете са канички оформени като глава на Амазонка. Дръжките на тези канички са оформени като кентаври - митологични същества с тяло на животно и глава на човек. Майсторска изработка има и намерената фиала - плитък съд с формата на тава. Върху него са гравирани четири кръга с по 24 изпъкнали орнамента във всеки кръг с намаляващ размер от ръба към центъра на фиалата. Най-външният и двата по-малки от него са оформени като негърски глави, а последният най-вътрешен кръг е от жълъди. Между самите редове и отделните елементи фиалата е украсена с растителни орнаменти. Използвал се е или за пиршества или за религиозни тайнства и ритуали свързани с тракийската митология. Състои се от девет съда изработени от чисто злато с общо тегло над 6 кг. Четири от ритоните са оформени като глави или като предната част от телата на животни – овен, козел, и 2 са с глава на елен лопатар.

 

Траки Траки

 

Най-интересен по форма и украса е големият амфоровиден съд. Дръжките му са оформени като борещи се помежду си кентаври, а двете отверстия за изливане на виното намиращи се в основата на съда като негърски глави. Между негърските глави е изобразена фигурата на детето Херакъл, борещо се със змията. Изключително богатата украса на амфората се допълва от майсторски пресъздадени сцени от митологията.

 

Траки Траки


Предметите от Панагюрското съкровище са комплектовани като изключително богат и с висока художествена стойност сервиз за ритуални приношения. Те са с особено важно значение за изучаването на траките и техния начин на живот, връзките им с елинистичната култура и сходните вярвания.


След изследването на съдовете археолозите стигнали до няколко хипотези относно произхода на съдовете. По-популярните са две: Първата е че предметите са изработени в гр.Лампсак, елинска колония намираща се на южния бряг на Черно море, в днешна Турция. А втората хипотеза, която напоследък започва да надделява след археологическите открития в България през последните години и високото майторство в изработката на намерените предмети е, че сервиза е изработен в местно златарско ателие намиращо се в района на Панагюрище.


Кой е бил неговият собственик? Възможно ли е да е принадлежал на някой от Одриските царе? Какво го е принудило да го скрие в земята? Точен отговор не можем да получим. Можем само да гадаем, но това не ни пречи да се наслаждаваме на Панагюрското златно съкровище, като на безценен, високо художествен и уникален свидетел на древността.


Херос, херой – тракийски бог на лова, плодородието, живота и смъртта, бог всезнаещ и всечуващ – всебог.

 

Траки Траки

 

Култът на тракийският конник бил широко разпространен през римската епоха, което свидетелства за възраждане на тракийската религия по онова време – нещо непознато у другите народи под римска власт. Изображението му е познато от множество паметници от римската епоха I-IV в.-млад конник с копие и щит или с убит дивеч в ръце следван от прислужник, куче или лъв. Като бог, който всичко вижда и чува бил представян и с по две или три лица.
Поради сливане на различни религии тракийският конник често бил представян под образа на гръцките богове Аполон, Асклепий, Зевс, Дионис и др. и на древноиранският бог Митра както и с част от атрибутите им – лира (Аполон), тояга с виеща се змия (Асклепий), внушителна брада (Зевс), фригийска шапка (конусовидна по форма, с леко прегънат връх-Митра) и др.

Александър Македонски


Александър Велики 356-323 г. пр.Хр., син на Филип II Македонски и Олимпиада. Получил елинско образование при Аристотел.

 

След смъртта на Филип II Александър Македонски подчинил Елада и се обявил в Коринт за предводител на гърците във войната с персите. Като завладял Хелеспонта той се прехвърлил в Мала Азия и там удържал ред победи над персийския владетел Дарий III. Превзел финикийския град Тир и се отправил за Египет, където го посрещнали като освободител от персите.


В Египет Александър посетил храма на Амон, където жреците му отдали почести като на бог.
 

През 332-331 г. пр.Хр. основал в Египет бъдещия голям културен елинистичен център Александрия.

 

След това започнал победния си марш към р. Тигър и р. Ефрат, Вавилон, Суза и Персеполис и стигнал до река Инд. Победеният от него индийски цар Пор 326 г. пр.Хр. пожелал да му стане съюзник и да се прекратят войните, Александър го направил управител на Индия и продължил с войската си на североизток.

 

Александър Македонски трябвало да потегли обратно поради недоволството и изтощението на армията си. Установил се във Вавилон, където по-късно починал от треска.
По време на походите си Александър Македонски основал стотици нови градове, които се превърнали във важни огнища за разпространение на елинската култура. От своя страна тя била дълбоко повлияна от източната, което довело до т.нар. елинистическа култура.


Създадената от Александър Македонски чрез походите огромна държава не била трайна, защото била съставена от нееднородни в икономическо и етническо отношение области.


След смъртта му неговите военачалници - диадохите започнали дълги войни за т.нар. Александрово наследство. Това довело до разпадането на държавата му на многобройни елинистични царства. Най-значителните между тях били на Селевкидите в Сирия, на Птолемеите в Египет и на Антигонидите в Македония и Елада.

 

Източник: http://trakite.info/

 

 

ПЕРПЕРИКОН

 

Александър Велики, тръгвайки да покорява Азия, получава предсказание от светилището Перперикон, че ще завоюва света и ще създаде огромна империя.

 

Перперикон е голямо селище от новокаменната епоха, неолита (VI хил. Пр.Хр. – V в.пр. Хр.) в близост до гр. Кърджали, България. От него са открити керамични съдове и някои великолепни находки, като ритуална свастика от нефрит, символизираща култа към слънцето.

 

Траки

 

Развитието на скалния комплекс продължава и през бронзовата епоха. Вече определено може да се твърди, че в нейната късна фаза XVIII-XII в.пр.Хр. , Перперикон преживява първия си голям разцвет. А това не е какво да е време, а епохата на крито-микенската цивилизация, на известните на всеки древни градове Троя и Микена .


Намерени са множество керамични съдове от този период. Много фрагменти се намериха и в издялани в камъка дренажни канали за отвеждане на дъждовната вода от помещенията.


Открита е много ценна находка импортна керамика от крайбрежието на Мраморно море, даторана в XVIII в. Пр. Хр. – една от първите прояви на главния белег за човешката цивилизация- търговията.


Късните гръцки автори наричат Тракийските божества с имената на своите богове, макар вече да е доказано, че тракийските са значително по-древни.

 

Става дума за персонажи като Дионис и Орфей, чиито тракийски произход вече не буди съмнение у никого. Именно техните действия и свързаните с тях свързани ритуали лягат в основата на филисифско-религиозната доктрина на древните траки, получила в съвремието названието „орфизъм”. След последните археологически се оказа, че скалния ансамбъл на хълма Перперикон има пряко отношение към старинните орфически вярвания.


Великолепните находки на проведените през последните две години археологически разкопки дадоха възможност на екипа да изкаже хипотезата, че точно на Перперикон се е намирало търсеното от цяло столетие прочуто в античността прорицалище на бог Дионис.

 

Траки

 

Смята се, че неговото откриване ще се равнява по научна стойност на намирането на Троя и Микена. Сведения за това:


От гръцкия историк Херодот, описващ похода на персийския цар Ксеркс срещу Гърция в V в.пр.Хр. Той споменава, че приемал пратеници на тракийските племена, не дошли само пратеници на сатрите, обитаващи Свещенната планина-Родопите. Херодот споменава, че те били най-свободолюбивия тракийски народ и никога не приемали чужда власт.Точно тези планинци поддържали известния храм на бог Дионис. Техни жреци били бесите (по-късно с това име хронистите започват да наричат всички сатри) и именно те охранявали светилището. А в него живеела прорицателката, която правела на хората предсказания, които с нищо не се отличавали от прочутите ясновидения на жрицата от храма на Аполон в Делфи.

 

Траки

 

Второто сведение е на римския историк Светоний и визира една значително по-късна епоха. Той разказва за един поход на бащата на първия римски император Октавиан Август (63 г.пр.Хр.-14 г.сл.Хр.). Когато воювал някъде в Тракия, пълководецът посетил прочутото светилище на Дионис. Той описва, че бащата на Октавиан Август получава предсказание, че синът му ще завоюва света и ще създаде огромна империя. Същото пророчество преди това получил само един човек – Александър Велики, тръгвайки да покорява Азия.


Друг Римски историк, Доин Касий, разказва за похода на пълководеца Марк Лициний Крас в 29-28г.пр.Хр. Изпратен лично вече от самия Октавиан Август, той отнел от бесите храма на Дионис и го дал на другото голямо тракийско племе-одрисите.


Цитираното сведение е важно доказателство за локализирането на светилището на Перперикон, защото се знае, че границата между беси и одриси минавала някъде източно от днешния Кърджали. Следователно храмът на Дионис се е намирал в граничната зона между двата народа.


Издялането басейни и преливници са т . нар. Шарапани, преси за изтискване на гроздовия сок за производство на вино. Етнографски паралели с кавказките култури, разкриха , че се касае за ритуално правене на вино.
Аналог със светилището на Аполон в Делфи е факта, че след V-IV в.пр.Хр. култовите дейности силно намаляват, а към края на елинизма живота почти замира. Възстановяват го през I в. Римляните, вдъхнали нов дух в старите култове. Абсолютно същата картина се наблюдава и на Перперикон.
На сегашния етап от проучванията се наброяват почти 50 помещения с обща площ 17 000 кв.м. Те са се съхранили навсякъде, а на места достигат 4-5 метра височина.


Изграждайко двореца, строителите са отнели стотици хиляди кубически метри камък-труд сравним със строителството на египетските пирамиди.

 

Поразява точното изчисление на отделните помещения, стените на които са прецизно издялани с длета. Спуснатият отвес отгоре показва идеалното им оформяне.


Източник „Свещеният град Перперикон” – Николай Овчаров и Даниела Коджаманова.